Семинари, проведени през 2015 г.:

01 декември 2015 г.

Тема: Представяне на сборника “Културно-историческо и езиково наследство на 'съседна' България”

Резюме: Беше представен сборникът Културно-историческо и езиково наследство на 'съседна' България, реализиран по едноименния проект, финансиран от Националния фонд “Научни изследвания” (МОН) с базова организация Софийския университет “Св. Кл. Охридски” и с ръководител доц. д-р Валентин Гешев. Сборникът съдържа 20 научни студии, чиито предмет на проучване са различни места и хора извън територията на съвременна България – предимно на Балканския полуостров, но и на север от р. Дунав и в Мала Азия – както и преселници от тези райони в България.

Бяха прожектирани и два от филмите, създадени по проекта:
„Наше село ести Бобощица“
Филм на Екатерина Минкова и Веселка Тончева (2012 г.)
и
„Нашенци в Косово и в Албания“
по идея на Таня Мангалакова, оператор: Емил Каплани, монтаж: Петя Сапаревска (2013 г.)

17 ноември 2015 г.

Тема: Миграции: Словения – една нетипична дестинация (Емигрантски общностен живот – предварителни наблюдения)

Резюме: Проф д.изк. Мила Сантова от ИЕФЕМ – БАН представи резултати от работата по проекта „Миграциите: мотивации, процеси, културни модели (Българо-словенски съпоставки)”, реализиран в рамките на двустранна спогодба (ЕБР) за научно сътрудничество и обмен между Българска академия на науките и Изследователски център на Словенската академия на науките и изкуствата.

29 септември 2015 г.

Тема: Как задаваме въпроси?: Изследване на методологията

Резюме: Д-р Синтия А. Линц е обучена като етнограф в Чикагската школа по социология , която се фокусира върху висококачествена методология, стриктно събиране и анализ на данни, и използване на града като социална лаборатория. В една от последните си презентации тук на Балканите, Синтия разказа за тези методически техники като начин да накара всички ни (дори самата себе си) да мислим за начина, по който структурираме нашите въпроси и провеждаме нашето изследване. Д-р Линц сподели също свои съвети за постигане на по голямо въздействие върху публиката при участия в конференции и писане на текстове.

07 юли 2015 г.

Резюме: Гл. ас. д-р Светлана Антова представи сборника: Vermeulen, H., M. Baldwin-Edwards and R. van Boeschoten (Eds.), Migration in the Southern Balkans: From Ottoman Territory to Globalized Nation States. IMISCOE Research Series. Publisher: Springer, 2015. Автори на две от главите в книгата са двама наши колеги от ИЕФЕМ–БАН: доц. д-р Петко Христов и доц. д-р Николай Вуков. Самият сборник е със свободен достъп на следния линк: http://imiscoe.org/docman-books/453-vermeulen-et-al-2015-migration-in-the-southern-balkans-from-ottoman-territory-to-globalized-nation-states/file.

31 март 2015 г.

Тема: Българските миграции: политики и пътища

Резюме: В лекцията проф. д-р Анна Кръстева, директор на Центъра за европейски бежански, миграционни и етнически изследвания при НБУ, представи особеноститте в посоките на миграциите от и към България и обобщи парадоксите в политиките към миграциите в страната. Акцентът беше поставен върху двата периода - по време на комуниститческия режим (Няма миграция, но има миграционна политика) и след демократичните промени (Има огромна миграция, но няма миграционна политика).
В рамите на тази среща гл. ас. д-р Ивайло Марков от ИЕФЕМ–БАН представи пред гостите на семинара новоизлязлата книга на А. Кръстева От миграция към мобилност: политики и пътища. София: Издателство на НБУ, 2014.

10 март 2015 г.

Тема:  Мияците в Западна Македония: културни традиции и мобилности

Резюме: В доклада си доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ–БАН представи етнографската група „мияци“ в Западна Македония и по-детайлно емблематичното „миячко“ село Галичник. Кои са мияците, какъв е произходът и говорът им, кои са гурбетчийските им дестинации и занимания, как трудовата мобилност влияе върху режима на функциониране на традицията? Това са някои от въпросите, които бяха засегнати. Беше представен и фестивалът „Галичка сватба“, съществуващ от 1963 г. и наследяващ традиционната сватба, провеждана веднъж годишно – на Петровден, именно поради календара на гурбетчиите. Заявката на фестивала е, че чрез реконструкция на сватба (с избрани действителни младоженци, с „автентичен“ инвентар, но с обредни лица в „роля“ и с избрани моменти от ритуала, разположени в два дни) се съхранява местната традиция. Едновременно с това обаче фестивалният вариант на обреда е „изкуствен“ (по думите на Йованка Юрукоска, р. 1930 г. в Галичник), комерсиализиран е и се вписва в намеренията за развиване на културен и селски туризъм в региона.

24 февруари 2015 г.

Тема:  “И все пак сме българи” Наблюденията на Юлияна Ганева в с. Болгарка, Казахстан

Резюме: В рамките на семинара Юлияна Ганева разказва за своето пребиваване с. Болгарка, Казахстан, където в периода  2009–2013 г. е учител по български език и литература. Селото се намира в Алгински район, Актюбинска област. Неговите жители се заселват тук, в необятната казахстанска степ, след т. нар. Столипинова реформа в Руската империя от 1907 г., вследствие на която окончателно отпада крепостната система и на селяните се дава възможност да придобиват своя земя. Това отваря пътя на много българи от Бесарабия, както и от цяла Русия, които се преселват далеч от родните си места, търсейки препитание и по-добър живот. През 1908 г. се появяват първите домове и семейства в Болгарка – Маглели, Маринови, Кьосеви, Келиш, Мумжу, Новакови, Генови, а след тях и Пилич, Трифонови, Капощу, Култуклу, Русал, Бошкови, Костови, Кулеви. Юлияна Ганева търси и наблюдава редица специфики в културата на тази общност, напомнящи, макар и на хиляди километри от България, за нещо родно и свое.

17 февруари 2015 г.

Тема: Историографски преглед на миграциите на българското население в Северна Таврия

Резюме: Наш гост беше доц. д-р Сергей Пачев от Мелитополския държавен педагогически университет в Украйна. В лекцията си той представи различните мнения и етапите в развоя на историографските изледвания по въпроса за една от посоките на мигриране на българско население през ХІХ в. – в районът на Северна Таврия (Приазовието). В периода 1861-1863 г. тук се образува нов ареал за разселване на българите в пределите на Южна Украйна, нова локална (териториална) група от българския етнос. За изминалия от тези събития век и половина изследователите са се обръщали от различни позиции към проблема, формирайки достатъчно противоречивия му образ в историографията и общественото съзнание. Необходимостта от създаване на по-обективна и цялостна картина на преселването на българите в Приазовието изисква предварителна систематизация и историографски анализ на всички научни изследвания по темата.

20 януари 2015 г.

Тема: Имиграцията в Бразилия – бесарабски българи и гагаузи

Резюме: Представяне на едноименната книга (София, 2014) на Жорже Косиков и разговор-дискусия с участието на проф. д. и. н. Николай Червенков (Молдовска академията на науките), който е автор на предговора на книгата, г-жа Мая Даскалова, преводач на книгата от португалски език, г-н Димитър Карастоянов и д-р Йордан Колев от Държавната агенция за българите в чужбина, издател на книгата, гл. ас. д-р Елена Водинчар от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей–БАН, г-жа Райна Манджукова, екс-председател на ДАБЧ. Сред гостите присъстваше Н.Пр.Рикардо Герра де Араужо, временно управляващ посолството на Бразилия в България, заедно с други официални лица от мисията. Приветствия изказаха доц. д-р Петко Христов, директор на ИЕФЕМ–БАН, г-н Димитър Владимиров, и.д.председател на ДАБЧ, гл. ас. д-р Ивайло Марков, ръководител на Научно-изследователска работилница "Мобилност. Миграции. Култура" при ИЕФЕМ–БАН.

Книгата "Имиграцията в Бразилия – бесарабски българи и гагаузи" представя слобо познатата за широката публика емиграция на българи и гагаузи от областта Бесарабия през първата половина на ХХ век в посока Бразилия. Предложени са разкази, животоописания, архивни документи и материали от семейни архиви. Авторът Жорже Косиков е бразилец, потомък на бесарабски българи, магистър по право, университетски преподавател и съдия. Макар и да не професионален историк, създаденият от него разказ за съдбата на поколения бесарабски изселници е изключително увлекателен, но едновременно с това и изпълнен с конкретика и стремеж към фактологическа изчерпателност, Много добро впечатление оставя обосноваването на изследователския подход към темата - анкетния метод и писменото интервю, в съчетание с използването на семейни архиви, снимки и др. без съмнение изданието ще бъде интересно както за изследователи, така и за по-широката публика.