Семинари, проведени през 2017 г.

20 юни 2017 г.

Проф. днк Маргарита Карамихова, Поколението, което няма с какво да бъде изнудвано

Лекцията представи първите резултати от изследване на млади българи, които са получили образование и са изградили кариера извън България, но са решили да живеят и работят в страната ни.
Презентацията е структурирана в стила на Българската академична школа за изследване на миграциите със специален акцент върху Втората демографска революция.
Целта е да се предизвикат дебати и да се провокират нови изследвания, които да разголят две демографски плашила, използвани от политиците: обезлюдяването на България чрез емиграция и чрез намалена раждаемост.

18 юли 2017 г.

Мина Христова, Двойно гражданство и двойна идентичност на границата на ЕС

Лекцията представи едно от тематичните ядра, изследвани на терен през лятото и есента на 2016 г. в рамките на проекта „Граници и конструиране на идентичности (по примера на тройната граница между Р България, Р Сърбия и Р Македония)” – паспортизацията по македонско - българската граница. Изследванията са финансирани от Българска академия на науките по програма за подпомагане на младите учени и докторантите в БАН.

Мина Христова обърна внимание на „пред“-миграционните идентичности или как процесите по получаване на двойно гражданство и наличието на двойна документация влияе на идентичността на гражданите на пограничния пояс. Изследването постави един въпросите за гражданството, за идентичността на „новата“ работническа миграция преди нейното заминаване за страните от Западна Европа и стратегиите за „спасение“, наложени от ежедневието, както и за отношението между българи и македонци в светлината на тези въпроси.

02 ноември 2017 г.

Представяне на книгата на Ю. Ганева "...И все пак сме българи"

В периода  2009–2013 г. Юлияна Ганева е учител по български език и литература в село Болгарка, Казахстан. Селото се намира в Алгински район, Актюбинска област. Неговите жители се заселват тук, в необятната казахстанска степ, след т. нар. Столипинова реформа в Руската империя от 1907 г., вследствие на която окончателно отпада крепостната система и на селяните се дава възможност да придобиват своя земя. Това отваря пътя на много българи от Бесарабия, както и от цяла Русия, които се преселват далеч от родните си места, търсейки препитание и по-добър живот. През 1908 г. се появяват първите домове и семейства в Болгарка.

По време на престоя си в селото в допълнение на работата си като учител Ю. Ганева провежда изследване по въпросник, предоставен ѝ от покойния вече известен български тюрколог проф. Емил Боев. Резултат от изследователските ѝ търсения е тази книга. Чрез нея читателят има възможност да се запознае със паметта за основаване на селото, с традициите и празниците на неговите жители, с техния специфичен български говор, с проявления и свидетелства на съхранената от тях българска идентичност. Книгата е богато илюстрована.

14 ноември 2017 г.

 Гл. ас. д-р Галин Георгиев и гл. ас. д-р Валентин Лазаров, Немците и тяхната култура в Бесарабия през погледа на българите там

На базата на събрани основно в български селища от Бесарабия теренни етнографски материали двамата автори проследиха погледa на българите спрямо немците, с които дълги години живеели в съседство. Те откроиха някои страни от общуването между двете групи и специфичния характер на връзките и представите им едни за други. Проблематизирани бяха следните изследователски въпроси: кое в културата е податливо на чужди влияния и изменчиво и кое не е; кои са механизмите, които обуславят адаптацията и взаимодействието между културите в изучавания район, но и възприемането им като граница; кога и как тя се пресича и кога остава непреодолима? 

12 декември 2017 г.

Представяне на сборника "The New Diversity of Family Life in Europe. Mobile Ethnic Groups and Flexible Boundaries", eds. Banu Çitlak, Sebastian Kurtenbach, Megan Lueneburg, Meglena Zlatkova, Springer VS, 2017.

 Книгата е събрала общо 13 текста на изследователи от Германия и България, чието  средоточие се явява темата за разнообразните семейни форми на живот в съвременна Европа, белязани от прекосяване или стремеж за прекосяване на граници от различен порядък – политически, социални, културни. Както ще стане ясно след малко, пресичанията на тези различни граници са резултат от също така разнообразни по своята същност, но често преплитащи мобилности – пространствена мобилност, свързана с темата за миграцията и живота в транснационални социални пространства, но и социална мобилност, която отпраща към такива наболели днес въпроси, каквито са социоикономическите и културните неравенства, сегрегацията, дискриминацията, социалното и политическото изключване. Основен инициатор и организатор на представянето беше Светлана Антова (ИЕФЕМ-БАН), която е и автор в изданието; книгата представи Ивайло Марков (ИЕФЕМ-БАН), подпомогнат от трима от съставителите, пристигнали специално за събитието – Бану Чътлак от Дортмунтския университет (Германия) и Себастиан Куртенбах от Билефелдския университет (Германия) и Меглена Златкова от Пловдивския университет (България). Участие взеха и петима от останалите автори в изданието: Стойка Пенкова, Росица Любенова, Анелия Авджиева, Светослава Манчева и Ина Шефер.